Постинг
21.02.2016 13:34 -
Тази кратка епопея, наречена "живот"
Днес се събудих със странната мисъл, че бях писал нещо преди време и започнах да размишлявам над него. Порових се и наистина преди точно 5 години съм написал следният текст (цитирам себе си, дано това не е признак на шизофрения) "Чудили ли сте се, колко хора ще тъгуват за вас, ако се сбогувате с този свят? Много, малко,никой ? Всичко което искам да знам е,че съм оставил следа в нечий живот, че тя ме е обичала,че на тях ще им липсвам. Наистина ли сме прашинки във вятъра, наистина ли се лутаме безцелно един към друг и се отблъскваме... Стремим се към всичко, но не постигаме почти нищо. Уж знаем много, но неможем да отговорим на един простичък въпрос Защо? Нека се върнем към миналото и се сетим за някого, когото сме обичали, обичаме или ни е обичал. Да му пишем или да се обадим, защото може никога да не дойде утре. Нека спрем и "почувстваме" дъха на розите, защото иначе оставаме само с илюзорната заблуда за красотата им, но те имат и бодли..." Та мисля си аз, абе да му *** майката докато с всички сили тичаме към повечето пари, по-хубавата кола, дрехи, парфюмчета, молчета и всякакви материални изделийца, с които да нахраним страдащата си душица, дали се сетихме да звъннем на този някого ? Има хора, с които за 5 минути ще изживеем много по ценни моменти, от колкото 1 ден, с джоб пълен с пари ... За това звъннете бе, звъннете на някого с когото не сте се чували отдавна баба,дядо, близък, приятел, които и да е. Излезте навън, разходете се в парка, без фейсубк, оставете си телефона за 1 час и направете нещо положително за себе си. Нека започнем да живеем живота, защото докато бързаме да станем богати и известни и ха да станем и то вече е късно. Хубав и усмихнат ден от мен, ако съм накарал поне 1 човек да прочете този текст и да се замисли поне за момент, значи съм постигнал нещо с думите си. Излизам навън, може да се видим в някой парк wink emoticon
Няма коментари
