Постинг
24.02.2016 01:09 -
Аз
Автор: dexeter
Категория: Поезия
Прочетен: 453 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.02.2016 19:31
Прочетен: 453 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 24.02.2016 19:31
В студа навън стой дете,
босо, гладно, малко момче,
в ръката му виси плюшено мече,
с надеждата някой, вкъщи да го отведе.
Хората минават, но никой не спира,
клетото сираче сякаш не съзират,
ръце в ръце то от студ допира,
а очичките сълзите вече не събират.
Навън скоро ще се съмне,
и то гледа от далече,
за него всичко като сън е,
но да се събуди няма вече.
Но кое е туй дете сираче,
никой ли не го позна от вас?
Още като го видях да плаче,
го познах, това бях аз.
Няма коментари