И сянка не помръдва, а мен сън не ме лови.
Тихо е, спокойно и само вятъра ехти,
Смея се на ум, а душата ми крещи.

Затварям пак очи и всичко е пред мен,
Хиляди животи минават ден по ден.
В един съм принц, а в друг пътник заблуден,
Раждам се, умирам, но твърдо устремен.

Смениха се епохи, а надеждата една,
не живея аз напразно, имам си мечта,
да излъжа аз ужасно, своята съдба
и да ме срещне тя със сродната душа.

Дойде веднъж и каза тя,
Аз съм твоята съдба!
Уви, отиде си, не много след това
Се появи и поредната жена.

Всяка нещо ми остави,
Или пък си го забрави,
А аз каво направих ?
Взех, че списък си съставих.

Една венец от тръни ми дари,
В сърцето нож друга пък заби,
Трета сълзите ми за злато замени,
А от теб как ще ме боли ?

И ето скитам се в живота нов,
чудя се дали все още съм готов
като ловец тръгнал пак на лов
Да открие любовният си зов.