Стоя и гледам през прозореца,
навън как времето тече,
как бързо се променят хората,
как се раждат и умират нашите мечти.

Живота е безумно кратък,
до вчера бяхме нии деца,
а днес вървим нататък,
и умората рисува по нашите лица.

Смеем се един на друг,
не виждайки, че сме едно,
различен ли си, ти си луд,
и ще пламнем като купчина сено.

Ще горим и ще живеем,
а когато тихо гаснем,
като луди ще се смеем,
защото краят е неясен.