уморен от днешната борба,
посреща ме прекрасна жена,
усмихната, ведра и добра.

Борих се с други като мен,
а уж човек, за човека беше брат,
уви вече всеки угнетен,
вижда в другия човек свой враг.

Обграждаме се с кули от пясък,
вятърните мелници ни победиха,
в очите ни умря онзи блясък,
а в животни парите промениха.

На дъската сме царе,
но пешките ни дават шах,
в живота искаме да сме крале,
но крием се обвити в страх.

Жалваме се от живота,
а никой нищо не променя,
но така му е добре на скота,
ден за ден да заменя.

Не се плаши ми каза тя,
аз нали съм тук сега,
усмихна се и всичко спря,
в миг изчезна моята тъга.

Съдбата ни е карта,
но маршрута си избираме сами,
самотата не е карма,
а затвор с измислени стени.

За това послушай ме сега,
тази кратка мъдрост запомни,
отречи тази своя самота,
и следното на ум си прошепни.

Затвори очи, отвори своето сърце,
за миг поспри, живота прецени,
усмихни се, протегни ръце,
и щастието силно прегърни.