По тялото му белезите на съдбата си личаха. Пречупиха му тялото, но не душата. Фалшивите принцеси , забиваха една по една, с острота камата. Уви такава му била съдбата. Изправи се с кървящото сърце.. Протегна с надежда двете си ръце. ...

Живеем в заблуда,
вярвайки в любовта,
това е тази странна лудост

Стоя и гледам през прозореца,
навън как времето тече,
как бързо се променят хората,

Ах, живот, живот, защо си тъй суров. Детството ми взе и после не го върна. На пук обаче аз порастнах, за друго детсво вече съм готов. Уви обаче сам съм и няма кого да прегърна. Всичко взе животе, мъка само ми остави. Вземи и това сърце, ...

 ...На прибиране от работа днес, пред блока едно малко момиченце ме попита. "Ти знаеш ли какво е любов ?"
След като замръзнах за 10-15 секунди, усмихнах се и с мек глас й казах. "Да, зная, искаш ли да ти кажа ?" Тя само се усмихна със зъб...

Вечер е навън обсипана с звезди,
И сянка не помръдва, а мен сън не ме лови.
Тихо е, спокойно и само вятъра ехти,

 Престъпвам прага на дома,
уморен от днешната борба,
посреща ме прекрасна жена,

Ти близо си, но всъщност си далеч.
Истинска, от части нереална.
Ти всичко си и нищо веч,

Вече е два през нощта
и си мисля къде отива света,
гледам как пуста тълпа,

Вървя сам по пътя пуст
и мисля за поредната глупост.
А недалеч пред мен, стой човек

В студа навън стой дете,
босо, гладно, малко момче,
в ръката му виси плюшено мече,

На вън е всичко снежно бяло,
а душите ни са адски черни,
нима ни трябва огледало,