и мисля за поредната глупост.

А недалеч пред мен, стой човек

стар,дрипав,живял цял век.

Поседнах до него смутен,

а в погледът му мътен

видях тази ярка светлина,

която ме накара да се просълзя.

С дрезгав глас отсече той,

аз не съм злодей, не съм герой!

Клошар съм аз и не се срамя

по-добре ли ще е да крада ?

Преди бях и аз като теб

снажен, напет, заможен човек,

но уви сполетя ме таз беда

ядосах я, моята съдба.

Мислех си, че мога да играя

с хората, съдбите и да си мечтая,

че светът ще бъде мой,

но загубих аз и спечели той.

Имах пари, имах и слава,

но уви вече, аз нищо нямам.

Нямам жена, нямам и деца,

ако умра няма да оставя и следа.

Но нека ти кажа нещо,

не робувай на пари и вещи,

търси приятели, бъди добър

обичай, прощавай бъди мъдър.

Тогава и само тогава, хората добри,

ще са до теб не заради пари,

ще те обичат, на душата ще ти е леко

помни, помни бъди ЧОВЕКО!