На вън е всичко снежно бяло, а душите ни са адски черни, нима ни трябва огледало, да видим, че сме тъй неверни.   Вярата ни в любовта, избяга и сбогом не си взе, замени я тази пуста суета, от която страх вече ни обзе.   Лутаме се като сенки, всякаш прокудени от рая, станахме ли един дол дренки, а изходът нима е края ?   Трупаме пари и вещи, а за лодкаря не остана и петаче, един ден като ни запалят свещи,  кой за нас ще плаче ?   Труден е живота братко, зная живея го и аз, по-добре щастлив за кратко, а не бездушен като вас.   Размени сърцето си, не за злато, а любов, суетата замени не с фалш, а с истински мечти,  и единствено тогава ти ще си готов, да обичаш истински, а не да рониш кървави сълзи.